Голяма, тиха къща...
Голяма, тиха къща... Празни стаи...
И кошница изсъхнали цветя.
Подарък от Народното Събрание.
А някъде наблизо - Любовта...
Съвсем наблизо... И така далечна!
Изгубена във малкия си свят.
А аз - изгубена във свойта Вечност.
... И всеки е по своему богат.
Аз съм богата с тишина. И котки.
От вчера намаляха със една.
На масата мълчи бутилка водка -
утеха скръбна в края на деня.
Наливам си. Отпивам. И потъвам
в света на телефонния ти глас.
Във всяка случена тъга се спъвам.
Ти зидаш мост от думи между нас.
Парфюма ти прегръщам. И си лягам.
А зад прозореца мълчи нощта.
Знам, подреденият ти свят те стяга.
А аз се разпилях във Вечността...
© Гълъбина Митева All rights reserved.
Кошницата изсъхнали цветя -подарък от Народното Събрание - е реално присъстваща в голямата ми, тиха къща... И, всъщност... само аз си знам какво съм искала да кажа, вмъквайки я толкова недодялано - наистина - в любовния, иначе, стих... Ох, какво да Ви кажа - добре, че ме няма в учебниците по литература, защото... иди, че разбери, какво е искал да кажа Поета...(любимия въпрос на всеки учител) 
