Голямо чудо
ГОЛЯМО ЧУДО
На спомена по стъпките,
по тръпките притихнала,
съвсем гласище недочуто,
сама отричана, отритната,
на себе си повтарям, че съм чудо.
Пред чуждото учудена, усмихната
се възхищавам възклицателно,
но осъзнавам, не обикната:
сама съм в стъпките на лятото.
Сама съм ятото и цветето,
лозницата и светещият грозд,
с винен цвят на абанос.
Сама съм вик, гласище, скелет,
в който тихо, скверно светят
протест и вяра.
Насред стълбите, вратата се отваря
и аз съм там, но не нахълтвам.
Оставям празна стаята в мене,
а аз в ушите ви съм мнение,
дочуто като странен шепот,
на гълъб, скрит в чужди шепи.
Като крила, преди да се разтворят,
усещам хладният ви поглед
и не разбирам, но го зная:
сама съм в пълната с хора стая.
© Мария Чомакова All rights reserved.
