Голямото е в малките неща -
в усмивки топли на децата,
в калинките със трепкащи крилца,
на дъхавата пръст в полята.
В забравения дъх на сенокоса,
на снопи със слънчева прежда,
усещане за пролет носи
разпъпена за утре надежда.
Едно усещане за крехък цвят
в рисунъка на шарен свод,
че пак си жив във този свят
и пиеш с шепи извора Живот!
© Румяна All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
