Aug 16, 2007, 8:45 PM

Гонитба

  Poetry
898 1 10
Животът ни нагарча твърде често
като изстинало черно кафе,
доскучава като вчерашен вестник,
като стар, вече втръснал рефрен.
Чоплим спомени отдавна ръждясали
и разравяме вехти любови.
Все си търсим под слънцето място
и сънуваме пътища нови.
Ослепели от болки и залези,
си припомняме минали страсти,
търсим думи отдавна неказвани,
гоним все идеалното щастие.
И във тази гонитба увлечени,
подминаваме дребните радости,
пропиляваме късчета нежност
и отблъскваме "малките" щастия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...