Гонитба
Животът ни нагарча твърде често
като изстинало черно кафе,
доскучава като вчерашен вестник,
като стар, вече втръснал рефрен.
Чоплим спомени отдавна ръждясали
и разравяме вехти любови.
Все си търсим под слънцето място
и сънуваме пътища нови.
Ослепели от болки и залези,
си припомняме минали страсти,
търсим думи отдавна неказвани,
гоним все идеалното щастие.
И във тази гонитба увлечени,
подминаваме дребните радости,
пропиляваме късчета нежност
и отблъскваме "малките" щастия.
като изстинало черно кафе,
доскучава като вчерашен вестник,
като стар, вече втръснал рефрен.
Чоплим спомени отдавна ръждясали
и разравяме вехти любови.
Все си търсим под слънцето място
и сънуваме пътища нови.
Ослепели от болки и залези,
си припомняме минали страсти,
търсим думи отдавна неказвани,
гоним все идеалното щастие.
И във тази гонитба увлечени,
подминаваме дребните радости,
пропиляваме късчета нежност
и отблъскваме "малките" щастия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Вангелова Всички права запазени
