Трезвеността, пиянството, мирът, войната -
измислени са за страхливите; за тях са отредени самотата, любовта.
А ние, смелите, как търпеливо чакаме да ферментират сливите
или на някой покрив да се съсухрят чак до есента.
Тогава тъжно ще наместваме ченетата,
ще търсим опипом изпонадрасканите очила.
Край нас, пияни от любов и жадни за война ще щъкат диванетата,
а ние ще посръбваме ракия - ако можем -
ако ли не - ще сърбаме ошав.
© Петромир Панайотов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
