Трезвеността, пиянството, мирът, войната -
измислени са за страхливите; за тях са отредени самотата, любовта.
А ние, смелите, как търпеливо чакаме да ферментират сливите
или на някой покрив да се съсухрят чак до есента.
Тогава тъжно ще наместваме ченетата,
ще търсим опипом изпонадрасканите очила.
Край нас, пияни от любов и жадни за война ще щъкат диванетата,
а ние ще посръбваме ракия - ако можем -
ако ли не - ще сърбаме ошав.
© Петромир Панайотов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
