Има дни,
в които кафето горчи.
Моля те, погледни,
да не би да разбърквам
твоите сълзи.
Ти си плакала.
Защо? Какво ти липсва?
Едва ли си ме чакала,
другаде е твоята мисъл.
Прошка?
Май ми стана навик.
Да правя компромис със себе си.
Не искам, когато съм старец
да има приятел сърцето ми.
© Явор Перфанов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
