Горделивата мома
Сняг вълшебен заваля
на парцали. Побеля.
И във зимната гора
грейна младата елха.
Сто гирлянда заблестяха,
клоните ú засияха.
С тази дивна красота,
се прие за... Мис Ела.
Най-кокетно се огледа,
смигна хитро на съседа.
Борът пък отрупан в сняг,
ú отвърна с поглед благ.
"Хей, момиче,заснежено,
натъкмено, пременено,
не развявай бяла свила
и коси на самодива,
не изпращай със очи
към селòто сноп с лъчи,
че са тръгнали дървари
във ръце със брадви стари,
млади клонки да секат,
на пазар да продадат."
Не послуша го елхата.
Вирна нос. Коси размята.
Цяла в прелест заблестя
и... отхвърли мъдростта.
Що се случи, вий познайте
и финала разгадайте.
Горделивата мома
на пазар се озова,
на камара с куп дърва,
все за продан... за беда.
© Таня Мезева All rights reserved.
