Sep 4, 2008, 3:09 PM

Горе брадичката

  Poetry » Other
1.2K 0 16
 

Наскоро една симпатична лелка ме „маркира" за зет.

Искаш ли да ти направя психо-портрет?

Имаш приятели, които само ти смяташ за такива.

Можеш да бъдеш и кротка, и дива.

 

 

 

Има една песен, от която те боли. Спомени тежки.

От мен да знаеш - стават и грешки.

Как ще оцениш меда колко е вкусен,

ако в огледалото не си мяркала поглед намусен?

 

 

 

Сърбала си попарата, супата си духала. Яла си сол.

Сълзите, дето си ги проляла, са бол.

От любов, от суета женска. Заради цикъла.

Без причина на близък човек колко често си викала?...

 

 

 

Сърцето или Разума? Честен отговор чакам.

И на теб ти се върти в главата „ще цакам!".

Да, ама не, както го изплагиатства дядо ти Петко от едно френско издание.

Не допускаш всеки в твоето здание...

 

 

 

Наранена, херметически затворена душа. Скрита.

Недокосвана с пръст, а чувстваш се бита.

Намираш някой и се вкопчваш за него.

Промени се през годините пустото Его.

 

 

 

Да рискуваш - искаш, ала не смееш.

В своята клетка носталгично се рееш.

Крилата ти - отдавна потрошени.

Ходовете ти - предварително от някой друг решени.

 

 

 

Влюбваш ли се или изпитваш новото Ново?

Най-лесно е да налееш в краката олово.

Езикът се подува. В гърлото - буца.

Нещо в първичния ти инстинкт като че ли куца?...

 

 

 

А можеш. В това съм убеден. Крила нови ще израснат.

Бебетата безпомощни по природа бързо раснат...

Стават големи. И се смеят. И плачат.

Рейса, разправяли, че кучета го влачат...

 

 

 

Но докато влачат, значи ги има. В играта играят.

Не е дошло, но ще дойде и тяхното време. Все още си траят.

Този стих започна със закачка, хумористично.

А завърши така сериозно, епично.

 

 

 

Посвещавам го на всички сърца свити.

На всички мрачни лица, от тъгата пропити.

Горе брадичката! Гърми се, преди да дойде дъгата прекрасна!

Безпомощното бебе вече порасна...

 

 

 

И се смееше, и плачеше, но на краката си сега стои здраво.

От мен бебето получава искрено „Браво"!

Белег от раните - ще ти напомня. Ще те направи по-силна.

Погледни се - и умна, и стилна!

 

 

 

Никога не се предавай, никога - запомни!

Ако някой не те харесва - той да се промени.

Бъди все такава, каквато те знам - гореща.

Ако имаш нужда от помощ - аз съм насреща.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чингапук All rights reserved.

Comments

Comments

  • отдавна не те бях чела, Чингапук но ми беше приятно хареса ми!
  • ВЪЙ!
  • Монева, четох точно 3 пъти коментара ти и нищо не схванах. Да ги подредя в стих, да ги насоля..да ги подреждам, да ми пляскат- за кого или какво става дума?

    Ха наздраве!
  • Прочетох доста от нещата ти. Размахваш истини и даваш съвети. Хубави послания, но моето неангажиращо мнение е да ги подредиш в стих наистина.
    п.п. А като насолиш няколко в сайта,повечето ще ти се подреждат и ще ти пляскат, другите ще отварят за да четат коментари, а ти ще си мислиш, че си...
    Поздрав! И дерзай, но умната!
  • И аз и аз, напевен е ...на мен ми харесва как звучи написаното от теб в ума ми!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...