ГОРЕЩНИЦА
Душите се молят за капчица дъжд,
за лято се пресушила земята -
"Боже, нека вали, поне веднъж!
Пази земята плодородна и свята!"
Небето - запалена стряха,
пепелеше наред жито и ръж,
в сушата безмилостна всички горяха,
милеят за всяка капчица дъжд.
Дни на огнени горещници,
палят всяко село, всеки град,
Крият се на сянка всички грешници,
търсят местенце на тихия хлад.
Молбите безхлебни на селяци бедни,
обсипват небето червено,
всеки се плаши, погледи бледи,
младо и старо - от суша морено.
И вечер е страшно, във синия здрач,
гласовете пак се надигат,
изпълнен е въздуха с несдържан плач,
че някой пак си отива...
за лято се пресушила земята -
"Боже, нека вали, поне веднъж!
Пази земята плодородна и свята!"
Небето - запалена стряха,
пепелеше наред жито и ръж,
в сушата безмилостна всички горяха,
милеят за всяка капчица дъжд.
Дни на огнени горещници,
палят всяко село, всеки град,
Крият се на сянка всички грешници,
търсят местенце на тихия хлад.
Молбите безхлебни на селяци бедни,
обсипват небето червено,
всеки се плаши, погледи бледи,
младо и старо - от суша морено.
И вечер е страшно, във синия здрач,
гласовете пак се надигат,
изпълнен е въздуха с несдържан плач,
че някой пак си отива...
© Милица Игнатова All rights reserved.
