Sep 1, 2012, 10:04 PM

Гори тишината...

  Poetry » Erotic
1.1K 0 0

 

Потрепва въздухът, флуиди огнени взривяват нощта, като вулкан изригва задрямала в теб страстта.   Звезди блестящи с  искрици нежност изпълват света, облива  Луната с потоци течно сребро пак нощта.   Очите притворени, чувствени в сластна нега, ръцете протегнати запалват жарава в морни тела.   Гори тишината, изпълнена със стонове на страстта, понасят  душата към рая крилете на любовта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...