| |||
| |||
| |||
| Горко на този, който всичко знае, на този, който вече нищо не желае. Не търси нищо, нищичко не чака, такъв човек живее в сянката на мрака. Горко на този, който не мечтае вече, на този,който гледа някак от далече. Като един страничен наблюдател безпътен и безличен, без приятел. И затова аз искам още много да узная, да търся, чакам, да не спирам да желая. Във светлина да бъда, да съм откривател, завинаги да си остана аз един мечтател. | |||
| |||
© Анета Саманлиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
