Горско другарче
Стъбълцето му зелено
из шумака се подава.
Сякаш слънце отразено
личицето му огрява
и ми стопля в миг душата.
Вече сам не съм в гората,
че намерих си другарче –
цъфналото минзухарче!
© Борко Бърборко All rights reserved.
Стъбълцето му зелено
из шумака се подава.
Сякаш слънце отразено
личицето му огрява
и ми стопля в миг душата.
Вече сам не съм в гората,
че намерих си другарче –
цъфналото минзухарче!
© Борко Бърборко All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...