Горят в небето ярки метеори,
оставят ясни, огнени следи.
Красиви са вселенските простори
от грейнали и падащи звезди.
Писмо ти пиша нощем сред пулсари
съвсем сама на лунна светлина,
а облаците като тъмни шатри
прикриват царствените светила.
Мечтая аз из лунните пътеки
да бродим с теб, звезда да ни е гид.
Ще скъсам лунното, вълшебно цвете
за теб от необятния зенит.
Аз вярвам в любовта, в теб и в доброто
и радостта ти нося вместо дар.
Не ми ли отговориш на писмото
ще долетя при теб като Икар.
© Силвия Милева All rights reserved.