Гошко (братовчед ми)
Гошко
Моят малък братовчед
вече лази по земята,
върши подвизи безчет
и закача се с децата.
Леля ми след него ходи
и страхува се и шашка,
а навсякъде той броди.
Счупи новата си чашка.
Рита, тръшка се и плаче
и изнервя всички нас.
Силно като гардже грачи.
Буйно хвърля, смее се със глас.
Но усмивка щом разтегне,
в него заклокочва смях.
Може даже той да легне
на земята – туй разбрах.
Гъделичкаш ли го по корема,
той превива се одве.
Хили се на странна, смешна тема
и пълзи на колене.
Своята сестричка малка
пипа с мръсните пръстлета.
Даваме му залъгалка.
Ах, горката му сестра тя клета.
Забърбори ли на странен,
неизвестен тук език,
с поглед весел и пламен
грейва целият му лик.
Ако да се къпеш искаш,
в банята изниква той
и желанието си ще потискаш,
че ще нададе в миг вой!
И във хола и в антрето,
цъфва даже във мазето.
Навсякъде носа навира.
Ах, ще ни остави ли на мира ?!
Но обичаме го всички –
тъжен, весел, без значение
и със неговите си привички.
Той е нашто вдъхновение!
© Мария Страшилова All rights reserved.
