Некадърният парвеню успя в живота -

без труд, без знания спечели милиони,

а пък кадърният, по-зле от скота,

нямаше пари за нови панталони.

Твърдеше простакът, че господ му помага,

затова  е успял повече от другите,

че никога не би погазил божия повеля за облага,

че от дете са му безброй услугите.

Измислена история да просперира.

Не давал  никой от властта да му се "навира" -

нямало риск той да се корумпира.

Кадърният със старите си дрехи, подценен от парвенюто,

се бореше за своя хляб насъщен неуморно,

достоен като благородната кошута,

а подценен като чудовище позорно.

Светът се бе обърнал, затова е дисбалансът

властваше демонът, не бога -

затова за некадърния в живота беше шансът,

а пък кадърният гладуваше до изнемога.