ГОСПОДИ, КАЖИ МИ
Тука ли си, Боже Всемогъщи?
Чуваш ли молитвите ми Ти?
Тъжна е самотната ми къща –
там огнище свидно не пламти.
Знаеш ли ми, Господи, мечтите?
Да ги сбъднеш искаш ли, кажи!
И макар, че всяка нощ те питам,
Твоето мълчание тежи!
В нечия усмивка приюти ме,
Господи, Ти, Който Си Любов!
Че сърцето своя дом си има
само с Твоя светъл благослов!
© Христина Радомирова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
