Господи, как искам пак да е щастлива
Господи, как искам пак да е щастлива
Много пъти аз те молех,
истината Твоя аз оспорвах,
но сега бъди със мен
и дай ми сила!
Дай ми сила да забравя;
да мога да я гледам във очите,
да мога с нея да говоря;
да пресъхнат в мен сълзите!
Как искам времето да върна...
Не, по назад, отколкото си мислиш;
когато можех без свян да я прегърна...
Тогава приятелството чисто в нас искреше!
Искам пак така да е щастлива!
Пак така да я виждам да се смее;
в очите й да грее огън с нова сила,
в душата й спокойствие да тлее...
Господи, много пъти аз те молех
само този път Ти чуй ме!
Нека ново Слънце за нея да засвети,
пък мен, мен самотен в мрака остави ме...
Господи, как искам пак да е щастлива...
© Венцислав Крумов All rights reserved.
