Господи, не позволявай да се влюбя
във мъртва обич и очи лишени от живот.
Не искам утре, като се събудя,
пред мен да няма път, да няма брод!
Въображаем мъж вратата да отваря
и с празни думи замъци да зида.
Божественият смисъл да изгаря
и на кръст да ме разпъва полужива.
Господи, не давай да се влюбя!
Във сива пепел пак да търся жар.
Не искам пак в надежди да се губя
и да бушувам в гневен ураган!
© Румяна All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
