Господи, прости ми, пътя покажи ми...
Мисля, че не мога да бъда идеален,
oпитвам се да бъда... съвсем нормален.
Копеле, повярвай ми, вече побеснявам,
усещам как всичко свършва, сам оставам.
Поредните пари за теб, мръсно изпрани,
мислиш, че за това сме избрани?!
Мислиш ли, че искам така да живея,
но само така мога да оцелея.
Улицата поражда във мен омраза,
искам от тази клетка да изляза!
Много трудно можеш да ме впечатлиш,
ти си там, където аз съм бил, и не можеш да решиш...
кога трябва да направиш крачка
и всичко това заради кървава пачка...
Усещам болката, но не бягам от нея,
готов съм, искам, ще я изживея!
Знам, че мога да се справя със това!
Знам, че трябва да се боря, преди да умра!
На последната ми карта трябва да се доверя,
разбра ли, приятел, трябва да си отмъстя!
Не спирам да се моля, да викам на глас,
''Господи, просто, прости и на нас!''
© Дилян Дончев All rights reserved.
