Господи защо?!? (или по пътя на едно левче)
От баничарница, край близкия пазар -
до лъскав МОЛ, на градския площад,
млад мъж, изглеждащ "странно стар",
одрипан, хромав, изтерзан, брадат,
се взираше с надежда и със укор ням,
във хората, преминали оттам.
Не просеше, но просто си личеше,
че нуждата е негов стар другар.
Една жена очите му погледна,
в тях болката неистова усети,
за миг дори не се поколеба,
макар да имаше две-три монети.
Едната взе, ръката си протегна
и сложи я в съсухрената длан,
мъжът невярващо погледна
и я пое с учудване и свян.
Замисли се, лицето му посърна,
ръката сви, внезапно се обърна
и тръгна някъде влечейки крак.
Поспираше, почиваше и пак -
додето влезе в малък магазин,
след миг се появи притихнал, благ,
притиснал до гърдите топъл млин.
Огледа се и ето го! Поел...,
куцукайки със болния си крак -
достигнал бе до крайната си цел
и го обгърна есенният мрак.
Там в ъгъла, до кофата с боклук
приседнала бе възрастна жена,
а сгушено във топлия ѝ скут
детенце малко скрило бе глава.
Мъжът се спря и хляба им подаде
поеха го треперещи ръце -
жената го разчупи и въздъхна,
сълза намокри нейното лице -
два дни откак не бяха яли,
а този мъж напълно непознат,
навярно също гладен, ги пожали
и подари Сърце с коматче хляб.
Тази история е действителна и ми бе разказана от жената, дала половината от сумата, с която е разполагала в момента на този мъж. Заинтригувана от реакцията му и неговата изненадваща забързаност, тя е последвала човека, и е станала свидетел на случката.
Нейно е и заглавието, и аз ѝ поднасям своите почитания.
Любомир Попов
© Любомир Попов All rights reserved.
