Genereux (Любомир Попов)
133 1323
11.10.2016 г., 16:40 ч.

Господи защо?!? (или по пътя на едно левче) 

  Поезия » Друга
565 4 10

От баничарница, край близкия пазар -

до лъскав МОЛ,  на градския площад,

млад мъж, изглеждащ "странно стар",

одрипан, хромав, изтерзан, брадат,

се взираше с надежда и със укор ням,

във хората, преминали оттам.

Не просеше, но просто си личеше,

че нуждата е негов стар другар.

Една жена  очите му погледна,

в тях болката  неистова усети,

за миг дори не се поколеба,

макар да имаше две-три монети.

Едната взе, ръката си протегна

и сложи я в съсухрената длан,

мъжът невярващо погледна

и я пое с учудване и свян.

Замисли се, лицето му посърна,

ръката сви, внезапно се обърна

и тръгна някъде влечейки крак.

Поспираше, почиваше и пак -

додето влезе в малък магазин,

след миг се появи притихнал, благ,

притиснал до гърдите топъл млин.

Огледа се и ето го!  Поел...,

куцукайки със болния си крак -

достигнал бе до крайната си цел

и го обгърна есенният мрак.

Там в ъгъла, до кофата с боклук

приседнала бе възрастна жена,

а сгушено във топлия ѝ скут

детенце малко скрило бе глава.

Мъжът се спря и хляба им подаде

поеха го треперещи ръце -

жената го разчупи и въздъхна,

сълза намокри нейното лице -

два дни откак не бяха яли,

а този мъж напълно непознат,

навярно също гладен, ги пожали

и подари Сърце с коматче хляб.

 

 

Тази история е действителна и ми бе разказана от жената, дала половината от сумата, с която е разполагала в момента на този мъж. Заинтригувана от реакцията му и неговата изненадваща забързаност, тя е последвала човека, и е станала свидетел на случката.

Нейно е и заглавието, и аз ѝ поднасям своите почитания.

 

Любомир Попов

© Любомир Попов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Имаш сърце за чуждата болка, и макар случката да не е преживяна от теб самия, си успял да посолиш текста със сълзите на човеколюбието, а талантът ти е превърнал написаното в нещо силно въздействащо! Браво!
  • Благодаря Ви Жанет и Таня!
  • Доброто не е изчезнало безвъзвратно! Разтърси ме тази история, Любо! Прекрасен разказвач!
  • Това съм си го сложила в "за по-късно" от не помня кога и не мога да се добера до него
    Та... поздравявам те.
    Излял си го.
    Браво!
  • Благодаря Ви за високата оценка, Влади и Рени!
  • Разказал си го великолепно! Мястото му е в Любими.
  • Невероятна поетична поема, без да звучи силно потръпнах! Поздравления, Любо! С твое позволение поставям в Любими.
  • Благодаря Ви Емо и Владо! За съжаление все по-рядко обръщаме внимание на болката на тези отритнати от обществото хора...
  • Явно все още се намират хора с добри сърца. Хубаво си разказал тази трогателна история, Любо!
  • Тъжна история, която топли.
    Чудесно си пресъздал емоцията Любо. Поздрави.
Предложения
: ??:??