Aug 15, 2005, 9:56 PM

ГОСПОДИН МИНИСТЪР

  Poetry
1.2K 0 0

Господин Министър, казвам се Марин.
Бих желал да се изкажа.
Роден съм през "април", но нямам спин.
Дори да имам, няма да Ви кажа.

 

Преди години, може би са шест,
прекрачих плахо прага на България.
А Ваш`та партия излезе с чест
От ръководна диалектическа свинария.

 

Таихте скришом - година или две -
изсмуканата сила на народа.
Опитвахте да викате, поне
ви чуе някой за отмора.

 

Градихте Банки с Кървави Пари*.
Сълзи - миришещи на памет.
Народа ви отритваше. Нали
за него построихте Правец.

 

Повтаряхте: "Ще дойде Ден!".
И той наистина пристигна.
Сега се скитат по чужбина, с мен,
милион чудаци от Родина свидна.

 

Какво пък, може би с тъга,
ще чакаме да стане чудо.
Тя - СТОгодишната вина
ще литне като птиче лудо.

 

Ще закръжи над болни и деца.
Над мъртви - още непознати.
Над горест сраснала с беда
в живота на невинно гладни.

 

Ще литне. После ще скърби
(ако, разбира се, сърце си има).
Ще отлети. Няма да вини
чудаците говорещи със рима.

 

Не зная, може би сте прав.
Народът прост, нищо не разбира.
Бог високо, във очите страх
от новото, дето не подбира.

 

Не искам нищо. Само си скърбя.
Измъчих се да вниквам във сърцата
на Блудкави Съмнителни Петна*,
изпепелили нивата богата.

 

Господин Министър, мисля си с вина -
много, много Ви обиждам.
Затуй Ви моля чрез листа:
Простете, че не Ви завиждам.

 

Марин Лазаров

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Лазаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...