Mar 10, 2009, 11:17 PM

Гост 

  Poetry » Other
503 0 2

Ела, до мене тихо поседни -

часовникът ще ти отпусне малко време...

... от сълзите отлежали вземи се почерпи,

гостуването кратко - само миг ще ти отнеме!


И прозорец ще отворя - да се проветри душата,

праха от спомените бързо ще избърша!

От сърцето ще изгоня вечния натрапник - самотата,

и с ремонта му, така болезнен, най-накрая ще привърша!


А след като бездомен си останал -

при мен за постоянно мога да те приютя.

Не, няма да ти искам даже наем!

Че как да го направя, щом още моя все не мога да платя!



Но ако си намериш по-добра квартира,

тръгни си, без дори да се сбогуваш!

Който и да дойде тук - за кратко все се спира...

Така и ти, без чувство за вина, на часа от мен ще отпътуваш...

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Браво, Деска!Супер е стихчето ти!Много ми хареса,поздравявам те!!!
  • Деси , мила , натъжи ме много.Какъв е този твой късмет :
    "Който и да дойде тук - за кратко все се спира...

    Така и ти, без чувство за вина, на часа от мен ще отпътуваш..."


Random works
: ??:??