Гост
Ела, до мене тихо поседни -
часовникът ще ти отпусне малко време...
... от сълзите отлежали вземи се почерпи,
гостуването кратко - само миг ще ти отнеме!
И прозорец ще отворя - да се проветри душата,
праха от спомените бързо ще избърша!
От сърцето ще изгоня вечния натрапник - самотата,
и с ремонта му, така болезнен, най-накрая ще привърша!
А след като бездомен си останал -
при мен за постоянно мога да те приютя.
Не, няма да ти искам даже наем!
Че как да го направя, щом още моя все не мога да платя!
Но ако си намериш по-добра квартира,
тръгни си, без дори да се сбогуваш!
Който и да дойде тук - за кратко все се спира...
Така и ти, без чувство за вина, на часа от мен ще отпътуваш...
© Десислава Танева All rights reserved.
