Гостенка
Гостенка
И пак дойде ми на гости
Самотата тази приятелка стара,
в нозете ми книга разлисти,
четейки кротко, като пред олтара.
За толкова несбъднати любови,
за друга режеща, като кинжал
от прегръдки с форми на окови,
душата ми ранявана без жал.
Събудиха се спомени неумиращи
болка сковава сърцето в нощта,
рани, напомнят пулсиращи,
недочитай книгата в тази тъма!
Но защо ли да бързам да лягам,
любовта има толкова много лица
сънувайки едната ще страдам,
несподелената, неидва в съня.
Вече е късно, повече не ми се спи
лампата докъсно в стаята блести,
тя нетръгва мъчително до мен седи
Самотата, сърцето будно държи.
© Нина Павлова All rights reserved.
