Гостенка

Oct 12, 2007, 3:54 PM

Poetry

4.5 / 4

721 0 11

И пак дойде ми на гости
Самотата тази приятелка стара,
в нозете ми книга разлисти,
четейки кротко, като пред олтара.
За толкова несбъднати любови,
за друга режеща, като кинжал
от прегръдки с форми на окови,
душата ми ранявана без жал.
Събудиха се спомени неумиращи
болка сковава сърцето в нощта,
рани, напомнят пулсиращи,
недочитай книгата в тази тъма! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Бели Петна
Island...

Island, island - one unknown, till now never shown Alone you may feel But that s something good to k...
Back home

Hello my dear, you want to know... Can we pause time, or just run it slow. No one is able ......
Northward IV.X.2019

A drifting subpolar circulation Around the northern hemisphere; For tired soul a gently invitation W...

More works »