Леко плуват облачета сини
по небето – озарено огледало,
а в гората носи се гласът ни,
ехото се чуди – тръпне цяло.
Де видяло е такава лакърдия?
Викот, крясък, спирка няма!
Доста шумно, няма аз да крия,
за животните усилие голямо.
Крият се в хралупи, под листака,
кой където може да избяга,
някои спотайват се в клонака,
над гората тъмна сянка ляга. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up