Гости
Туй нашто Роси
Гости
Ходи, дето ходи, пак дома се връща.
,,Най-ми е добре тук, във мойта къща!
Да, ама енергия има тя за трима,
работа захваща, щото идва зима.
Тръгна към морето, като камериерка.,
Тя е още млада, не е стара лелка!
Пъшка и се труди, чисти и подрежда,
кинти да изкара тя е със надежда!
Нокогато дойде златокоса есен,
Роси се завръща, бодра и със песен.
Тъкмо да полегне и подвие крак,
гости на вратата ще почукат пак.
Идват ненадейно отдалеч и близо.
Хапват си пържоли и поливат с вино.
А нощта преваля, съмва се дори,
упоен, доволен всеки ще заспи.
Росито, горката, сън не я застига.
Става сутрин рано, баница да вие.
И докато сладко още всички спят,
тя се впуска здраво в тоя занаят.
Сънени, в тавата вперили очички,
баница с наслада сладко хапват всички.
То не беше баница,то не беше блюдо,
Всеки сладко мляска пръхкавото чудо.
Тя ги сътворява с пръчица вълшебна,
те пък се облизват, пълнят си корема.
Всичките роднини комплименти сипят
и повторно всеки иска да му сипят.
Росито е чудна майсторка от класа!
Весели и сити, шепнат във захласа!
13.10.2011 г.
Ямбол
© Драган Драганов All rights reserved.
)
