Какво оставям аз след мене
знам го, Боже, и до точка.
Животът пее или стене,
аз те моля за отсрочка.
Какво обаче мен ме чака
в следващите дни, години?
Дали беда ще ме причака
под просторите ми сини
или пък път ще ми посочи
твоята ръка набожна?
Дали пък зло ще ме прескочи
или радост е възможна?
Каквото и да става с мене,
тоз живот ще го живея.
Конец в иглата ли ми вдене,
аз готов съм да запея!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
