Говорене...

Apr 13, 2009, 7:13 AM

Poetry » Phylosophy

708 0 2

... Това е моето говорене...
И психология на мисли.
Говорене със себе си,
със другите, дори когато
и без туй не ме разбират.
Говорене със теб, и с птиците...
Това е моя благодат.
Или...
Когато, мълчейки,
трябва да си казвам всичко,
или ...
Нищо.
Не мълча. Говоря дълго.
Не със тях, онези, които
не искат да вникнат в мисълта ми.
И мислено да казвам
истини, които понякога
дори горчиви са...
Или...
Болят.
Ничия?!
Принадлежа на себе си.
За другите съм вещна принадлежност.
За себе си, открила мислената линия,
където се размиват невъзможното
с възможно...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

petinka67 (Петя Кръстева)

2009-04-13T17:46:11+03:00

Перифразирано от текст под снимка на Кадир:
"Ако човек ИМА за какво да мълчи, той ИМА и за какво да говори"!

И... ти принадлежиш на себе си!
!
milena123 (Милена)

2009-04-13T11:42:14+03:00

говоренето с птиците и със себе си - благодат...