Град
Светлината в окото на гарван се сви
и се спусна над къщите мрак посинял.
После почна небето от страх да кърви,
едри капки вещаеха бурен скандал.
Тишината крилата си бели прибра
и се скри зад пердетата с восъчен цвят.
Остра мълния облака къдрав раздра
и се лисна над нивите пагубен град.
Бай Манол се прекръсти, препсува и плю,
натежал от умора, обида и гняв.
Свойте кални цървула със мъка събу
и заплака – човек от горун по-корав.
"Двата вола, все пак са ти здрави. Амин!"
Като ехо съдбата му върна ответ.
"Не поглеждай назад ни в ръкав, нито в клин,
а повеждай живота и бъди му отпред"!
На трикракото столче до ниска синия,
с осъзната тъга и на всичко готов,
той във тънката чаша си сипа ракия
и смирено жена си прегърна с любов.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
