Светлината в окото на гарван се сви
и се спусна над къщите мрак посинял.
После почна небето от страх да кърви,
едри капки вещаеха бурен скандал.
Тишината крилата си бели прибра
и се скри зад пердетата с восъчен цвят.
Остра мълния облака къдрав раздра
и се лисна над нивите пагубен град.
Бай Манол се прекръсти, препсува и плю,
натежал от умора, обида и гняв.
Свойте кални цървула със мъка събу
и заплака – човек от горун по-корав. ...