ГРАД
Тихи улици, пусти паважи,
небето сковано от мрак.
Спи градът, сгушил се,
в мърсотия и облаци прах.
Миг почивка след тътен и грохот
на машини, родени от нас,
и на хиляди, хиляди хора,
оковани в панели и страх.
Спи градът, сънува той селото
и мечтае за малко покой,
за песента на природата
и за времето,
когато земя беше той.
© Петя Данаилова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
