Градините на Оле
Уморено отлита сърцето ми
в градините на Оле.
Целунато нежно
от луните на лятото.
От осемте,
деветата днеска е влюбена.
Портокалово небе,
очите трептят,
тревожни крилете
закъсняват.
По-бавни са,
а пеперудите
отдавна вече са в Багрия -
страна на цветя и на краски.
А слънцето киха
на секунди от изгрева.
Бързам.
Крилото се счупи
Падам...
Ръцете градят,
кули,
на замъци приказни,
а аз още чакам.
Целунах го,
принца,
а той превърна се в жаба.
Небето, портокалово
намига ми.
Разсипа в косите
цветя от луната -
онази, която е влюбена.
Паяче изплита
дъгата в очите ми
и на мен ми е хубаво.
Смея се.
Един елф ме гъделичка по рамото.
Кара ми се.
Маргаритката в ръката ми
била негова.
Така и не разбрах
обича ли ме или не?!
Останаха ми две листенца,
едното в маргаритката,
а другото отнесе ми го вятъра.
Хубаво ми е.
Слънчево.
Слънцето кихна
преди мигове,
а аз лежа сред глухарчета.
Прозявам се.
И питам се
дали деветета луна още е влюбена,
и принца ми,
дали е още жаба.
“Добро утро”, казва ми
пощальона,
на колело във портокалово.
Закъснявам за училище,
но тази нощ ще успея,
ще долетя до Багрия.
Преди пеперудите
и лъчите на слънцето.
Вятърът разбърка косите ми.
Все още имам глухарчета
в тях,
а мечтите ми
с вкус на крем карамел
и захарен памук са.
Като тези в долината на
Сладките лакомства.
Ах колко ми е хубаво,
слънчево в душата.
© Киара All rights reserved.
Едно голямо Браво на теб 
