Градовете, в които ви няма...
“Градовете, в които ни няма...”
Гриша Трифонов
Градовете, в които ви няма, са толкова пусти,
като селски мегдан покрай време на кървава чума.
Само музи в бардаците веят окъсани фусти
и продават телата на нашите блудкави думи.
Градовете, в които ви няма, са грозни и слепи –
само улици криви и толкова криви дървета,
а по тях се катери душата ми, стиснала в шепи
гласовете ви струнни, от топлия вятър подети.
Градовете, в които ви няма, са тъмни и тесни
като дъбов разсъхнат ковчег – как ли дъх да поемеш,
за да пееш със славея дългите мамини песни,
или с гарван да чоплиш от грозда, разяден на времето.
Градовете, в които ви няма, сезоните два са:
освен хладната зима, смъртта е така обичайна,
че додето удариш внезапно с юмрука по масата,
отминава животът, тръпчив като есенна тайна.
Градовете, в които ви няма, изобщо ги няма,
пренаселихте с дъх всички светли далечни планети.
Нека вместо камбана да звънне китарата няма
и на Господ отляво да седнат добрите поети...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
Ех, този Барон 
