Градска домакиня
Въй, каква съм аз работна, градска домакиня.
Нямам село, нито лозе, ни пък вила със градина.
Затова пък на балкона расне що душа ти сака.
Сички от квартала викат: Тѐ това е тѐ, тераса!
Наредила съм една до друга барем дваесе тенекии
все от сиренье съм ги сбира̀ла, от ония години.
Ред мушкато, ред пипер - лют и сладък, нека има!
Копър, чубрица и стък кервиз на̀есен за туршия.
Имам също „бенджамин“ и японска бяла роза.
Във сандъче - арпаджик. Май пропуснах магданоза.
Имам разсад за домати. Колците си брах сама.
Малко къси са - метровки, от кварталната липа.
Два - три стръка корнишони, за буркани десетина.
Авокадо, фикус, кактус и от семка мандарина.
Е сред таа чудесия, сутрин стана ли от сън,
там кафенцето си пия, сред природата отвън.
Сръбнах глътка, но ми светна, ситуацията е проблемна.
Трудно ще върви пласмента, аз съм гражданка модерна!
Как продукцията ще продавам? На пазара - аз? Абсурд!
Гладна по - добре да лягам! Ех…, язък за тоа труд!
Догодина лавандула ще насея в тенекиите.
На шезлонг кафето с моя сутрин ще си пиеме.
И чадър, подбран в лила̀, там от слънце ще ни пази.
Еееех, животе труден, градски, късно осъзнах се!
© Даниела Виткова All rights reserved.
С благодарност!💗
