Dec 10, 2014, 7:45 AM

Градски пустини

1.7K 0 6

Безмълвности.

Чакълести пустини.

И градове, застинали в бетон.

Асфалтов дъх души градините.

Животът е изрезка от картон.

Кутийка мазна от фалафел.

И дъх на чесън и карбид.

Изчезна малката русалка

с последна клечица кибрит.

Не съм заспивал десет века -

като в зловещ среднощен карнавал

видях разпънат в мен човека,

разбит преди да е живял.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Балди All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно въздействаща творба.
  • С Ники! Образно написано стихотворение.
    А това ми хареса много:
    "Асфалтов дъх души градините."
  • Благодаря ви, дами .
    Мисана, нищо не разбрах от бълнуванията ти. Помоли черният Джак да не те спохожда сутрин рано.
  • Хареса ми!
  • Стихотворението е хубаво, пропито с онази нотка на безнадежност, характерна за поетите символисти. Силна поанта, добре изведена в един обобщаваш Аз. Поздравления!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...