Jun 8, 2007, 10:03 PM

Градушка скоро пак ще ни удари

  Poetry
645 0 7


 Градушка скоро пак ще ни удари

След наводненията,
сушата,
след горските пожари,
градушка скоро пак ще ни удари!

След два-три дена
ще посрещнем Буш
и всички софиянци ще сме туш!

Пак всячески ще ни тероризират.

Движението
ще парализират,
ще ни заграждат и ще забранявят,
ще ни претърсват и ограничават!

На всеки ъгъл - антитерористи!
На всеки покрив - двама снайперисти!
На четири павета - две ченгета!

А после пак за всичко ще платим.

И при социализма бе така.
Бе разликата само в степента.

Чак тъй не срещахме
нито Хрушчов,
ни Илич Брежнев, нито Горбачов.

Той затова социализмът и загина -
че западът във всичко го надмина:
във технологиите, във парите,
във престъпленията, във войните...

Ако в едно поне бе надделял -
във раболепието - все си мисля,
че той и досега би оцелял!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Чортов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Право да си кажа и аз седнах да пиша по темата - ама разказ, и пак с градушка! Бушка - градушка!
  • Заради такива като теб сега "Витошка" е отворена, браво!!!
  • Поздравления!
  • Разголваш прекрасно реалността!
    Поздрави!
  • О, да!!!ДА!ДА!
    Подкрепям те напълно!
    Толкова много абсурди, такива безумия, толкова глупости....И ИЗЛИШЕСТВА в ОСЪЩЕСТВЯВАНЕТО НА ТОЗИ БЪЛВОЧ, наречен със стотици завъртяни политически термини!
    А преди дни почина едно болно дете, за чието лечение нямаше пари, българско дете, което не се равнява и на милиард американски президенти! Това е ужасяващото лицемерие на лъжедемокрацията, лъжехуманизма и всякаквите му там социализми, комунизми и капитализми...
    БРАВО!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...