Mar 16, 2017, 7:00 PM

Градът 

  Poetry » Civilian
419 2 3

Смог и пушек по измореното чело се стилат,

прашните обувки някой е наплюл във търпаната,
догаря фас от недопушена цигара,
захвърлена небрежно в бързина...
Каскета бута настрани и продължава,
пресича тревожно на светофар червен,
пропищява сирена на линейка в далечината,
отнасяща болка чужда в този кошер отчужден.

 

Вглъбен във казуси с изкуствена хармония,
създал проекции на предметно съвършенство,
пробива болен път към тривиални цели,
градът препълнен с мисли опустели...

Бленува къс небе и стрък трева зелена,
затворен в мрачните кутийки,
устремен към бляскава неяснота,
безсънна нощ, пак ще го погълне...

 

Безличен и самотен сред подобни,
цинично ще отбута следващ ден,
невидими моменти ще пропусне,
в служба на огромна, върла суета...

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??