Градът
Смог и пушек по измореното чело се стилат,
прашните обувки някой е наплюл във търпаната,
догаря фас от недопушена цигара,
захвърлена небрежно в бързина...
Каскета бута настрани и продължава,
пресича тревожно на светофар червен,
пропищява сирена на линейка в далечината,
отнасяща болка чужда в този кошер отчужден.
Вглъбен във казуси с изкуствена хармония,
създал проекции на предметно съвършенство,
пробива болен път към тривиални цели,
градът препълнен с мисли опустели...
Бленува къс небе и стрък трева зелена,
затворен в мрачните кутийки,
устремен към бляскава неяснота,
безсънна нощ, пак ще го погълне...
Безличен и самотен сред подобни,
цинично ще отбута следващ ден,
невидими моменти ще пропусне,
в служба на огромна, върла суета...
© Misteria Vechna All rights reserved.
