Градът, издигнат в равнината,
понесъл в бъдещите дни
на знанието светлината
и вяра в нови бъднини.
В историята му препускат
на хана конници безброй,
превземат крепост кръстоносци,
за свободата тръгват в бой.
Преминали войски, народи
в хилядолетният му път,
видял падения, възходи
но всичко преживял градът.
Да помним славните победи,
с тях в бъдещето да вървим
със труд и вяра път поели
съдбата си да подновим.
© Огнян Железов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
