Градът

Скитам по прашните улици

на града посивял.

Вляво поглеждам -

двама младежи седят и се вайкат -

единият за цигари нямал пари,

а другият - о, небеса - бирата му свършила...

Отминах ги... предвидими ми бяха...

След малко вдясно поглеждам -

двама мъже седят и ругаят,

мръсен бил градът.

И, както така загрижено говорят

си за чистотата и порядките,

единият небрежно мята фас на асфалта.

Отминах ги с погнуса...

Гледам пред мен - две девойки,

изглеждат ми доста големи.

С прическите, тъмния грим,

важна походка и високите токове...

Разминаваме се -те си броят ухажорите...

И се оказа ,че са малолетни...

Обръщам се да ги погледна...

Ужас, сега на мода са петнайсетгодишните...

Уверено пресичам,

нали пешеходните пътеки са за това -

но уви, на милиметри от мен профучава

скъпа и лъскава спортна кола.

Гледам - вътре момчето, дето няма пари за цигари...

Отминах със смях, напред продължих...

Ех, такива са хората в нашия град -

лицемерни и празни,

уж морално претъпкани,

а, всъщност, душевно изкормени...