Градът на Асеневци
Все по-често се връщам в съня си
към онези добри времена,
дето Чая водите си носи
и е приказно детство светът.
Там Вечерник ми сплита косата
и ме кани с усмивка навън.
С липов дъх ме посреща зората,
и е нежен църковният звън.
Там жените се женят за рицари.
Там скалите легенди редят.
Черни гроздове зреят в зениците
на най-смелите им дъщери.
И от тях кипва лудото вино.
А от него покълва любов...
Този град със страстта си опива
и орисва ме с тих благослов.
Тичам днес в най-далечните пътища
и дарявам любов на света.
Но сънят ми пак тука ме връща,
моят корен е в тази земя.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
