Jun 3, 2022, 6:59 AM
Градът пред прага ми се свежда
И всяка мисъл негативна
разнищи стръвно моя ден,
дъждът се натъжи и ливна,
небето изтъня над мен.
Уж лято е, но досега
и помен няма от дъга.
Градът съвсем се омърлуши,
а беше моят гълъб бял,
сред бури, смерчове и суши,
без мен бе по-добре живял.
Дали виновна съм дали,
площадите, че ги боли? ...
разнищи стръвно моя ден,
дъждът се натъжи и ливна,
небето изтъня над мен.
Уж лято е, но досега
и помен няма от дъга.
Градът съвсем се омърлуши,
а беше моят гълъб бял,
сред бури, смерчове и суши,
без мен бе по-добре живял.
Дали виновна съм дали,
площадите, че ги боли? ...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
