Графове-графини, като сърни и елени,
препускаха с конете си градините от гербери,
и търсех аз сред тях принцеса с тайнствено имение,
... но портите му пазеше ги цербер.
И захвърлил обувките, като диваци,
аз изкатерих лианите стръмни,
терасата стигнах, и там под овациите ù,
се сгуших във нея безшумно.
И там нощният вятър като нож ме прониза,
а удавен в сълзите си, аз търсех сушата,
но тя ме целуна с устни от бризове,
по-сладки от мед и от круши...