Между утрото на обещаващ ден
и нощното неканено будуване,
вгорчава неизменното кафе
едно натрапчиво... бездумие
от неизказани мисли родено,
от обич на пауза или с отсрочка,
от премълчани и понякога гневни
въпросителни, заместени с точка.
Поставяме в скоби безсрочно
крилата си. И търсим свобода!
Пишем в кавички порочно
приятелство, чест... Докога? ...