Nov 21, 2006, 5:28 PM

Греховна обич

  Poetry
1.6K 0 21

Недей да ме питаш защо съм тревожна
и не питай дали те желая.
Любовта ни със теб е и странна и сложна.
Всеки миг е начало на края.

Говори ми не с устни, а само с очи.
Ненавиждам словата заучени.
Щом сърцата говорят, нека с теб замълчим
и оставим грехът да се случи.

Погали ме със поглед. Налюби ме със жар.
Да захвърлиме всички окови,
па макар и да знаем, че във този пожар
ще гориме със теб до основи.

Този миг е единствен. Този миг е за нас.
Всяка наша милувка си струва.
А когато наситим се, със вълните от страст,
знам и тази любов ще отплува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...