Греховно
По пътя, който водеше към теб
погазих всички праведни закони.
Откраднах дръзко мъжкия ти ден
и спомените станаха икони.
Излъгах, за да скрия любовта,
отричах я в най-скритите си мисли.
Без разум и без капчица вина
те пожелах от чуждото огнище.
Убих спокойния си сън сама,
сама подпалих огнените клади
от луда страст и гузна самота
мечтите и деня си не пожалих.
И в тъжни нощи търсех две очи,
в които пак се раждах все по-истинска,
а в утрото си с първите лъчи
без страх отричах нощните си мисли.
Рисувах те в смълчана тишина,
мечтаех те във диви урагани.
В живота ти бях вярната жена,
която отболява всички рани.
Знам, Бог ще ни прости за дързостта
със мъдростта, с която той прощава.
Не може да е грешна любовта,
която като Феникс оцелява.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
