В такава нощ мечтая да съм с тебе
и с тебе аз греховно да горя.
Наместо думите, телата ни говорят,
разкъсани неустоимо от страстта.
В такава нощ мечтая да те любя,
да бъда истински, а не мечта,
във ласките ти нежни да загубя,
остатъка от моята душа.
В такава нощ мечтая да те милвам,
звездите във очите ти да паля
и стенещи, и молещи за още,
та огънят във тях да не изгаря.
В такава нощ и в още много други...
Дали е грях, когато те обичам?
За мене ти си сбъдната мечта,
навеки твой да бъда, се заричам.
© Христо Костов All rights reserved.