Защото си тук, когато ми трябваш,

защото си мил, когато боли, 

защото ме слушаш, дори да повтарям, 

защото ти вярвам, защото си ти.

Защото споделям, а ти ме кориш,

но само когато по кривото тръгна,

защото, когато в мене гори, 

ти си едничка причина да се обърна.

Опора си, сила си, пазиш ме.

Като съм с тебе, светът си е наш 

и нямат значение обичащи, мразещи,

щом ти си до мен и до теб съм си аз. 

И вечер понякога, ако се чувствам сама,

пак ти си насреща, защото ме знаеш,

че тръгне ли от мене дори и едничка сълза,

тунел с реки в душата дълбая.

Ти си братът, който си нямах, 

и си тук. Винаги, всякак.

Колко време все бягах нанякъде,

добре че си тук - да ме хванеш!

Много рани от обич превърза 

и в тях си зарасна лика ти, 

нека странно е, с брат си обвързана,

от време на време да бъда греха ти.

Четири лица сме, а всъщност сме двама, 

и съм страшно щастлива така, 

денем съм малко момиче, не дама,

вечер ставам греховна жена.

И не пречи, не пречи! Обичам те!

Не защото си мъж, макар и мечта,

а защото ме пазиш от всяко отричане

и въпреки туй ме превръщаш в жена.

Нека тайно е, по-добре да не знаят, 

никой не би ни разбрал, 

ако биха обаче, за това ще мечатят,

съвършени сме с теб, идеал. 

И на нея никога не казвай, 

и аз на него ще спестя, 

и пак за мен света прегазвай,

защото съм по-малката, грешна сестра!