Греховно вино
Отпих от отлежалото ти вино
удавeна в очите ти сапфири.
А погледът със който подлуди ме
разпали в мен огньове диви.
Не знаех накъде да се обърна
душата ми жадувала е теб
налей от старото си вино
и слеем се в безпаметно небе
Лудо вино безумството родило
сладостно във вените е спряло.
Лепнат устни топли и тръпчиви
по телата от любов замрели.
Опиянена люшка ме жарава...
а сърцето птица в гръд стаена,
гони висините да политне
пърха сладостно, страхува се, не смее.
Пак опий ме, не, недей отлага.
Аз магьосница съм в тялото греховно.
Тази нощ е наша, нощ забрава.
Жадни да изпием времето любовно.
© Валя Сотирова All rights reserved.
The work is a contestant:
