Грехът на Ангела

                              Г  Р  Е  Х  Ъ  Т     Н  А     А  Н  Г  Е  Л  А

       ___________________________________________________

                                                          Божите синове влизаха при човешките

                                                          дъщери и те им раждаха синове.

                                                          Тези бяха ония силни и прочути

                                                          старовремски мъже... Зовяха ги Нефилими

                                                          и на ръст бяха гиганти...

                                                                                                   Битие 6:4

                                 Ангел слезе от Небето...

                                 Със пример и целомъдрие да покаже.

                                 На нискочелите, блудни синове и дъщери на греха.

                                 Как вярно и скромно може на Бог да се служи.

                                 Та от сън езически. Мистичен. Дълбок...

                                 Със Любов Божествена да ги разбуди.

                                 И като деца невръстни - светло да ги помаже.

                                 Разперил Кръстно Криле...

                                 Ангелът се рееше високо и волно в Небето.

                                 Над гръмовни облаци. Черни вълни. И реки от кръв.

                                 Той диреше своя светъл пристан. Да кацне в росата.

                                 От птици пойни огласен. И от цветята...

                                 Обсипани със звезден звъннал прах игрив.

                                 И тогава я видя...

                                 Гола. Красива. Дива...

                                 Къпеща се във бистро поточе - Самодива.

                                 Със венче от полски цветя. И коси като злато старо.

                                 Полели над блеснали в сумрака дълги и дивни крака.

                                Очи на кошута.

                                Гръд от алабастър. Млада кръв. Девича вреченост.

                                Кипнал Живот. Трепетно изкушение.

                                Греховна обреченост...

                                От невинността ú омаян, сбра Ангелските си бели Криле.

                                И тихо кацна зад нея...

                               Дори не се учуди.

                               А със Сърцето разбра...

                               Че изведнъж плисналата тишина

                               е струна със заложена на нея любовна стрела.

                               Тетива, натегната от някаква невидима,

                               но властна Ръка.

                               Тя го усети...

                               Ала не се обърна.

                               Само притвори със загадъчна усмивка очи.

                               Божият Син нежно и девствено със Крилете обгърна я.

                               И двата алабастъра във шепи...

                               Някак плахо, но жадно ги скри.

                              Фатално отметнала...

                              Красива златнокоса глава.

                              Нежно... Със устни... Горещо!...

                              Самодивата жадно отпи глътка солена Жива Вода.

                              Пъстър килим постла му от свежи горски цветя.

                              И под него разтвори... Дивни бели нозе.

                              Старо злато оплете се със силни мъжки Криле...

                             Слели дъх.

                             Вплели ръце. Плът във плътта.

                             И... Грях във греха.

                             Като разресвани от вятъра хлебни пшеници.

                             Избрали Живота пред Смъртта!

                             Обречено прегърнати две Огнени Птици...

                             Така, сякаш без да знаят сами -

                                                          изпълниха Волята на Твореца.

                              А после?

                             От греха на Ангела и Самодивата -

                             Исполин се роди. Богоподобен и горд Нефилим.

                             От който начена се Нова...

                             По-висша и мъдра Раса Човеци.

                            За която и Клио, и Ерато, и аз - до последно ще...

                            Мълчим!

                             2010 г.

                                                                         Виктор БОРДЖИЕВ